Традиции на Гергьовден

Свети Георги

Агнешки курбан за Гергьовден. Жертвоприношението на агне е стар български обичай на Гергьовден, който се спазва и до днес в почти всички български семейства.

Гергьовден е един от най-големите народни празници и е обичан от всички, защото бележи началото на лятото. Чества се винаги на 6 май в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която се прави с надежда за богат и щастлив живот.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Георги се превръща в образец на идеалния войн християнин и светец, покровител на войната и войската. В народните поверия и легенди пък е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията – светецът е изобразяван как убива ламя, седнал върху бял кон.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави в църковния двор, и се донасят и други обредни храни – специална пита, курбан чорба и жито. Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена, стискаща в ръка зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки.

Честит празник на всички, които празнуват на Гергьовден!