Пътуване във времето – Валенсия

Разходката по сухото корито на река Турия в центъра на Валенсия си е истинско пътешествие във времето – от мрачното Средновековие до искрящо белия футуризъм, изскочил от главата на архитекта Калатрава. Едва ли някъде има друга отсечка, която да предизвиква толкова ахкания и щракания на фотоапарата.

Актуални възможности да посетите Валенсия можете да намерите с екскурзии с ранни записвания или с last minute оферти и предложения от туристически агенции и туроператори от България.

Валенсия изглед

Почти всички красоти на испанския град са разположени по сухото корито на река Турия, която разсича Валенсия на две. Под сухо корито обаче не трябва да се разбира някаква отблъскваща пустош, а едно малко чудо. Някогашното дъно на реката сега е преобразено в красиви паркове с буйна растителност, игрища, магазини и каквото още ви хрумне.

Валенсия – Стария център

Сърце
Най-добре е да разгледате първо стария център на града – малкото пулсиращо сърце на Валенсия. В него се пази може би най-великата на християнството – Светият граал, или иначе казано, чашата, в която е събрана кръвта на разпнатия Христос, след като е прободен с копие. Светинята се намира в мрачните, тихи и мразовити недра на катедралата. Там бавно пристъпят монахини и като тънък воал носят след себе си аромата на тамян и свещи. До Светия граал можете да се приближите на не повече от 5 метра, но и това ви стига, за да ви полазят тръпки от потира, облян в светлина. След като приключите с поклонението ви очаква и кулата до самата катедрала. Качването до невъзможно високия връх струва 2 евро. Поемете дъх, разгрейте ставите и тръгвайте смело нагоре. До върха има повече от 200 стъпала, издялани преди векове с двойно по-голяма височина от стандартните. Стълбата се вие в сърцевината на кулата и се стеснява все повече и миг, преди да припаднете от изтощение и страх – излизате на светло, онемели от най-красивата 360-градусова панорама, която може да се види по тия земи. Целият град лежи кротко под невярващия ви поглед.
След това силно начало идва ред да отскочите до фонтаните на кметството и стария пазар за коприна и подправки, както и до Централния пазар, който сега е пищен супермаркет с най-свежите плодове, зеленчуци и месо, разстлан под покрива, извезан като дантела. За да видите всичко това, разбира се, минавате през разкошните стари, тесни улички, по които почти прегръщащи се, се извисяват престарели къщи с високи прозорци и решетки от ковано желязо, накичени с красиви дъхави цветя. И така, докато целият стар град не ви упои с атмосферата и красивите си сгради – след това е време да отскочите до… Мадагаскар?

Валенсия – Биопарк

Дивотия
Става дума за един от най-красивите зоопаркове в света, или по-точно „биопарк“. Колкото и да се взирате, няма да видите намесата на човешка ръка из целия зоопарк, освен предпазните стъкла на някои от териториите на животните. Ще се уверите, че 21 евро е направо смешна цена за това приключение. Няколко стъпки вдясно от парадния вход ви очаква „Мадагаскар“. Минавате през тежка дървена врата и срещу вас усмихнат служител ви моли да не пушите тук и да не дърпате опашките на лемурите. Още преди да сте разбрали какво иска да каже с това, пред вас започват да подскачат и да си играят десетки лемури, тичат пред краката и по раменете ви и ви галят с пухкавата си козина. Усещането е по мадагаскарско, дори и да бяхте отишли на самия остров. Наоколо всичко е ярко зелено, палмите леко шумолят, дочува се песента на екзотични птици, смесена с ромона на няколко водопада в тази зона. Пътечката минава през високи скали и поляни, по които без проблем си се разхождат патици, в рекичката джапа цяло розово ято фламинго. В следващите няколко часа можете да обиколите „Африка“ и „Саваната“ да погалите жираф по носа, слоновете и големите котки са също много много мили. Невъзможно е да се изброят всички животинки, които без клетки си живеят заедно в един ареал и се радват на компанията си. Към края на тази „отсечка“ от Валенсия може да ви се прииска да свалите обувките и дрехите и да се закълнете във вечна обич на майката природа и нейния поглъщащ естествен ритъм, командващ целия биопарк. След „дивотията“ и усещането за онези времена, в които предците ни още са тичали свободно с антилопи и тигри идва ред за гигантски скок в бъдещето, което свенливо е разкрило малка частичка от изумителната си красота.

Валенсия – Футуристичен комплекс

Бетонен скелет
Това е комплексът от няколко сгради, наречен Град на науката и изкуството. Известно е и като мястото, на което ококорени хора се разхождат с увиснали ченета и не могат да повярват нито във виденията на архитектите Сантяго Калатрава и Фелис Кандела, нито на гравитацията, която е позволила всичко това да се случи. Сгради са построени върху плитък по-малко от педя басейн с искрящо синя вода. Сградите пък са ослепително бели, тук-там покрити с натрошени парченца от прочутата испанска мозайка, която блести под слънцето по-силно от диамант. Комплексът е вдигнат в чест на настъпването на 21-ви век и изглежда така, сякаш е от друга планета.
Първата отворена сграда е тази на планетариума, през 1998 година. Той прилича на всезнаещото ненаситно око на човечеството отправено към космоса. Играта на отражението във водата наистина оставя впечатлението за гигантско око. В центъра на комплекса се намира научният музей, открит през 2000 година. Някои от посетителите асоциират дизайна му със скелета на тиранозавъра рекс, други пък намират сходство с гръбначния стълб на огромна праисторическа риба. Каквото и да е, то е по-живо, отколкото можете да си представите. Близо до научния музей се намира океанариумът – най-големият морски парк в Европа, който е приютил 500 вида риби и други морски създания.
Сграда до него – L’Agora, която е закрита зала, оставя впечатлението за огромна рибешка муцуна, подаваща се над водата, устремена към небето. В другия край на комплекса се извисява операта El Palau de les Arts Reina Sofia. Според мнозина зданието представлява огромния футуристичен шлем на Дон Кихот, върнал се в наше време от три хиляди и някоя си година.

Ивета Венева
в.Телеграф
6.Х.2012