Прекаленото пиене на вода Убива?
Водата може и да ни навреди
Течността H 2 O е задължително условие за живот. Съдържаща се в около 66 на сто от човешкото тяло, водата тече през кръвта, обитава клетките, и дебне в пространствата между тях. Във всеки един момент водата се изхвърля от тялото чрез изпотяване, уриниране, дефекация или издишването, както и по още други начини. Замяната на тези загуби е от съществено значение, но рехидратацията може да бъде и прекалена. Няма такова нещо като смъртоносна свръхдоза вода.
През 2007 г. в Калифорния е регистриран случай на починала 28-годишна жена, в следствие на прекалено пиене на вода. Участвайки в радио конкурс по пиене на вода, жената изпила шест литра вода, повърнала, отишла си у дома и починала от така наречената водна интоксикация.
Има много други примери за фатален край след прекомерна употреба на вода. През 2005г., в Калифорнийския държавен университет е починал 21 годишен мъж, след като бил принуден да пие прекалено големи количества вода, в промеждутъците на лицеви опори в студено мазе. Има регистрирани смъртни случаи на хора употребявали „екстази“ и след прекаленото дълги нощи в бурни танци и потене, опитвали се да компенсират жаждата с големи количества вода на другия ден. Изледване на учени е установило, че една шеста от лекоатлетите състезаващи се в дисциплината маратон, страдат от Хипонатриемия – разреждане на кръвта следствие прекомерното пиене на вода.
Хипонатриемия – дума съдържаща и гръцки и латински корен, означава „недостиг на соли в кръвта“. Тежките случаи на хипонатриемия може да доведе до интоксикация, болест която включва – главоболие, гадене, повръщане, умора, често уриниране и дезориентация.
При хората бъбреците контролират „смесването“ на водата с кръвта, чрез своите милиони усукани тубули. Когато човек пие прекалено много вода, за кратък период от време, бъбреците не могат да се справят и кръвта става „подгизнала“. Насочена към местата, където има по-високо съдържание на соли и други разтворени вещества, излишната вода „напуска“ кръвта и се насочва към клетките, където се настанява, надувайки се като балон.
Повечето клетки имат място да се раздуват, защото са вградени в гъвкави тъкани, като мастна тъкан и мускулна тъкан, но не такъв е случаят с невроните. Мозъчните клетки са твърдо „опаковани“ в черепа и споделят това място с кръвта и гръбначномозъчната течност, обясняват учените. Вътре в черепа е почти нулева възможността за „надуване“ и „разширяване“. Така мозъчните отоци и подуването, могат да бъдат катастрофални. Бърза и тежка хипонатриемия предизвиква влизане на вода в мозъчните клетки, което води до оток на мозъка, съпроводен с гърчове, кома, спиране на дишането и смърт.
Повечето случаи на отравяне с вода, не са просто изпиване на прекалено много вода. Обикновено това се получава при комбинацията на прекален прием на течности, с повишена секреция на антидиуретичен хормон /vasopression/. Произведен от хипоталамуса и секретиращ в кръвта от задната хипофизната жлеза, вазопресин помага на бъбреците да задържа водите. Неговата секреция се увеличава в периодите на физически стрес, по време на маратонско бягане на пример, и може да доведе до задържане на водата, дори ако човек пие прекомерни количества.
Бъбреците могат да отделят 800 до 1000мл вода на час, така че нормалния дебит за пиене на вода на човек е до 1000мл на час.
За да не се подлогоме на рискове при пиене на вода, учените съветват: докато сте здрави и разполагате с борометъра „жажда“, пийте вода, когато ожаднеете.