Коледните сладки

Коледни сладки

Идва времето за коледни сладки

Сняг и вятър, а вътре е топло, ухае на мед и канела, карамфил… Хм, май се размечтахме за Коледа! И с право. Колкото повече се вижда краят на годината, толкова по-силно звънят звънчетата в ушите ни, причува ни се тропот на елени, привиждат ни се накичени елхички. А къде се е видяло коледна трапеза без хрупкавите бабини сладки, които само по това време сръчните домакини си позволяват да правят. Кафяви, с цветна глазура, във форма на елхички, човечета, еленчета, звездички… Да, някога цялото това гастрономично разточителство е било привилегия на богата аристокрация, защото захарта е била прескъп лукс. Днес обаче коледната курабийка е радост не само за детските очи и покана за белобрадия старец да се подкрепи, преди да поеме с подаръците си към следващия дом. Към хрупкавата сладост си позволяват да посегнат дори дамите, спазващи най-строги диети. Всичко това си има стара, стара история, която идва от далечни векове. Възникването на коледните сладки, разбира се, е неразривно свързано с най-великото откритие на човечеството – хляба, появил се още в епохата на неолита като смес от вода и житни зърна, която хората слагали да се пече върху горещи камъни. Първото писмено споменаване на омесени с подправки медени сладчици е около 350 г.пр.Хр. Били са познати още на древните египтяни. Римляните пък говорят за медените лакомства „panus mellitus“.
Според историците във вида, в който са ни познати днес, коледните сладки са изобретени в град Динан, Белгия. Най-голямата заслуга за съществуването и популяризирането им обаче е на германците, които от векове приготвят своите „лебкухени“ специално за Рождество Христово. Някога католически монаси в Германия създават първия Lebkuchen /меденка/ – сладкиш с мед или петмез, подправен с джинджифил, смятан за първоизточник на коледните курабийки.
И на изток ги правят – в Русия още от IX век пекат „меден хляб“, първообраз на днешните руски коледни пряники. В началото това е смес от ръжено брашно с мед и плодов сироп, а през XII-XIII век, когато започват да се появяват и екзотични подправки от Индия и Близкия Изток, коледните курабийки получават днешното си наименование и задължително съдържат черен пипер, джинджифил, портокалова кора, лимон, ментата, ванилия, анасон, кимион, индийско орехче, канела или карамфил. През XVIII-XIX век производството на коледните сладки процъфтява и далеч на север, чак в Архангелск и Курск, а тверски сладкари отварят магазини в Берлин, Париж и Лондон.
През XVI-XVII век традицията завладява Стария континент. И досега има градове в Европа, исторически белязани от това специфично сладкарско производство – напр. германският Нюрнберг, полският Торун, чешкият Пардубице, руският Тула…
В месеца преди Коледа във всяка къща се пекат огромни количества сладки-меденки или познатите ни днес шприцовани курабии. Шведите предпочитат папаркакор – хрупкави, много вкусни кафяви сладки със и без украса, но задължително с лют джинджифил и черен пипер. Норвежците традиционно приготвят крумкаке – ароматизирани с кардамон вафли, които най-често се сервират, завити в конусовидна форма. С годините обаче се налагат традиционното изрязване на курабийките във форми с коледните символи.
Не друг, а холандците пренасят първите коледни сладки на запад към Америка през 1600 г. Самата дума cookie /бисквитка/, произлиза от холандската koeptje, която означава малък кейк. В рецептите навсякъде по света обаче е задължително присъствието на сушени плодове, мед или петмез /меласа/ и повече подправки като джинджифил, канела, кардамон, черен пипер, карамфил…
Коледните корабийки не само са популярни, те са семейна традиция, предавана от поколения наред. Разнообразието им е невероятно, а украсата – толкова различна, колкото са и хората, които ги правят. Най-често срещани са тези със захарна глазура, тъй като предоставят най-много възможности за декориране. Меденките с джинджифил и шприцованите сладки също са често изработвани от домакините. А рисуването им с бяла /или оцветена/ глазура, приготвяна от пудра захар и вода, е една от най-харесваните техники. Курабийките могат да бъдат тънки, плоски и твърди или пък пълнени с мармалад или орехова смес.
Можете да изпечете и големи, правоъгълни кори от тесто за коледни курабийки и да вложите цялата си фантазия, за да ги изрежете в различни фигурки или дори да направите от тях вкусни приказни изненади за децата. Заедно можете да „построите“ канелената къщичка на баба Яга, досущ като в приказката за Хензел и Гретел. Всъщност можете да я кръстите както пожелаете – на Снежанка или на Снежната кралица – в зависимост от украсата, която изработите. Важното е да има много мед, захар, подправки, захаросани плодове, шоколадови или захарни пръчици. И усмивки, разбира се. Една част отделете за украса на елхата и прозорците, друга – за да напълните чорапчетата на хлапетата вкъщи, трета – за да почерпите Дядо Коледа. А останалбото огромно количество? Нека ви е сладко – коледните курабийки са безценноизкушение, защото са дълготрайни и колкото повече стоят, по-вкусни стават.

Съвет: съхранявайте ги в метална кутия с парченца нарязана ябълка и винаги ще са свежи. Предлагаме ви една рецепта за коледни сладки:

Сладки за Коледа

Коледни сладки с подправки
Необходими продукти за около 40 броя:
100гр. меко масло; 80 гр. петмез; 250 гр. брашно; 1/2 ч.л. бакпулвер; 1/2 ч.л. канела; 1/2 ч.л. джинджифил; 1/2 ч.л. кардамон; 1/4 ч.л. сол; 3 зърна черен пипер; 50 гр. захар; 1 яйце; 150 гр. пудра захар; 2-3 с.л. гореща вода.
Начин на приготвяне:
Смесват се маслото и петмезът, загряват на умерен огън до еднородна смес, която после се охлажда. В купа се смесват пресятото брашно, бакпулверът, солта, захарта и подправките. Добавят се яйцето, маслото и петмезът. Бърка се с дървена лъжица до получаване на меко тесто, което се меси върху набрашнен плот, докато престане да лепне. Оставя се за 1 час в хладилник. После се разточва върху набрашнен плот кора с дебелина 5 мм. Изрязват се сладки в жилани форми. Пекат се на 180 градуса върху хартия за печене около 10-12 минути. Изваждат се от тавата едва след като изстинат . Украсяват се според желанието и фантазията ви.
в. Кауфланд