Еньовден-обичаи и вярвания

На Еньовден водата и билките лекуват!

Водата и билките лекуват на Еньовден

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 юни, когато е рождението на св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С този празник са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се и за ден на билкарите.

Календарно Еньовден е свързан с лятното слънцестоене-един от най-важните астрономически преломи в годината, така че съвсем естествено в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цялата, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което е характерно и за цяла Европа.
Повсеместно е разпространена вярата, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Не бива да се става от леглото след изгрев.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Окачват се на различни места из дома и през годината се използват за лек-с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
На самия ден не се извършва никаква къщна и полска работа.