Гореща леща за силен имунитет

Леща за силен имунитет

Малките зрънца са пълни с витамини и са обичани от древността

Лещата принадлежи към семейство Бобови. Съществуват два основни вида – едрозърнеста и персийска леща, чиито зърна са от малки до средни по размер.
В рамките на тези две големи групи се срещат много разновидности. Лещата се използва в почти всички страни по света и е основна суровина в много кухни.
Тя е едно от най-старите култивирани растения. Смята се, че произлиза от Югозападна Азия и Северна Сирия. Съществуват археологически сведения за отглеждане на леща отпреди 6000 г.пр.н.е., а семена са намирани в египетски гробници от 2400 г.пр.н.е.
Лещата съдържа въглехидрати, минерални соли и целулоза. Тя е вариво с богато съдържание на белтъчини, чието разграждане е малко по-продължително.
В нея се съдържат минерални соли на фосфора, магнезия, калия и калция. Срещат се и множество микроелементи, като желязо, мед, манган, цинк, хром, кобалт, сяра, йод и други. Тя съдържа витамини от групата В, витамин С и каротин. Високо калорична храна е /212 ккал на 100 г./ и не се препоръчва на хора с наднормено тегло, както и на имащи проблеми с храносмилането. За сметка на това засилва значително имунитета и е много подходяща за консумация през есента, когато трябва да укрепим защитните сили на организма преди грипния сезон.

Как се готвят различните видове леща:

Кафявата леща е позната още като континентална или египетска. Тя е най-евтина и най-достъпна. Зърната и запазват формата си по време на готвене. Обикновено се препоръчва да се вари 35 минути, но най-добрият вариант за приготвянето и е към водата да се прибави малко олио и ястието да се вари не повече от 20 минути, за да не се разкашка.

Червената леща има по-сладникав вкус. Тя се сварява за доста по-кратко време /10-15 минути/ и е подходяща за приготвяне на крем супи.

Зелената леща е най-качественият и най-скъпият вид. Тя има богат вкус и остава леко твърда и хрупкава след варене /сварява се за 20 минути/. Използва се за приготвянето на салати. Първоначално е растяла само по вулканичните почви на Риу de Dome във Франция, но днес се отглежда и в Северна Америка, и Италия. По-рядко срещани, но интересни са хайверовата леща, която, както подсказва името и, е черна и лъщи, когато е сварена, и „бялата“ леща, която представлявала черна леща, чиято обвивка е обелена. Тя е много мека и е подходяща за охладени салати от задушени зеленчуци и смеси за пълнене.
в.Уикенд